За Бога, човека и избора
„По милост Господня ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.“ (Плачът на Еремия 3:22-23)
Бог ни обича вярва в нас. Затова ни е оставил недовършени и е оставил в нас всички отговори, всички възможности, всички нужни ни атрибути сами да създаваме себе си.
По същия начин, по който си избирате вратовръзка, по същия начин, по който си избирате дреха, създавате себе си.
Избираш доброто-добър човек си.
Избираш лошото-лош си.
Избираш да следваш собствения си път, да създаваш-и си уникален, реализираш своята собствена неповторимост, такава, каквато Бог ти е дал, давайки ти тяло, душа, дух, съвест, морал, талант, радост, вкус за живота-за аромата, за езика, за окото, за сърцето….
Любовта ще спаси света.
Онази любов, която иска на другия да му е добре.
Онази, която избира доброто, хубавото за ближния.
И знае, че ближен е всеки, всеки друг, който съществува в този свят.
Ние делим свят с другите и както Бог не ни е довършил и ни е оставил сами да си избираме вратовръзките и шаловете, така и ние трябва да обичаме ближния и да му оставим правото, дадено му от Бог, сам да си избира шала/вратовръзката, поведението, храненето, живота.
Така всеки ще е избрал какво да даде на този свят, реализирайки най-добре себе си.
Свободата и доверието си ги дължим един на друг така, както Бог ни е дал свободна воля и ни е оставил недовършени.
Благодаря за това, че сме недовършени и имаме свобода да сложим сами черешката на тортата!
А от нас се иска малко. Да обичме Бога повече от себе си, което е най-нормалното и естествено нещо. И да обичаме ближния си като себе си. Което ще донесе щастие и мир между хората.
Слава на Бога!!!
