НАПРЕД КЪМ ПРИРОДАТА или за бялата праскова

Напред към природата! Това е нашето мото.

Напред! Назад не можем да се върнем.

 Те по принцип нещата се случват напред. Реката тече, дните минават… Не е нужно нищо да връщаме. Нужно е да направим възможно най-доброто сега.И да запазим природата. За да ни има, да го има живота и той да е смислен, човешки.

 Природата ни храни , дава ни въздух, вода, заслон, красота, простор… Природата е съвършен организъм, самоорганизиращ се, самовъзстановяващ се. Способен да се променя, паралелно с промените-климатични, екологични.

Даряваща ни с време, търпелива към безумията ни, природата е готова пак да се възстанови. Стига да спрем с вредите и да заживеем в хармония, на нашето си, човешко място.

 Природата е  истината, това, което е.

 Тя не лъже- съществува и ни дава, стига да можем да го вземем. Засееш семенце- порасне. Така е от векове.

Но човекът днес не иска нито семенцето, нито плода. Измислил си е фалшификат на всичко.  Фалшивото, което рекламата продава, а човекът сляпо купува. Ето ви една бялата праскова в пвс бутилка например…купуваме я и се отказваме от сочната праскова,  по-евтина от химията в бутилка, по-полезна от химията в бутилка ?

Доброволно.

Знаете ли колко деца не знаят истинския вкус на храната, само защото са свикнали с наложените вече аромати от индустрията?

Тук ще се включи гласът на днешния човек- достатъчно компетентен, защото е чел…нещо, достатъчно обезверен, защото е лъган много, достатъчно уморен, защото вероятно се е борил за нещо и конформист, защото така е най-удобно. Приспал е човекът съвестта си, защото сама птичка пролет не прави. Знае, че всички са маскари, нищо не е като едно време и затова нищо не прави…а нищонеправенето води до още вреди. Безмълвното участие и съгласие вредят. Те създават модели, навици, утъпкват коловози…за децата ни.

 Същия този човек ще каже, че всичко е замърсено, че няма смисъл от нищо и ще си купи чипс.

Да, прав ще е човека, че всичко е замърсено и на нищо не може да се вярва. Така е. Но решение на този проблем не е съгласието . А промяната.

Хайде да тръгнем напред към природата.Без да се бием в гърдите, че сме био и еко. Защото да издигаме лозунги за био и еко ще е или подло, или наивно.

ГМО културите влияят и на околните насаждения само с близостта си.

Дори  продуктите, в които не са добавяни химии и модифицирани добавки, са дошли от някъде-я от нива, я от обор.

И тогава идва въпроса какво е яло добичето, дето сега е контрафиле и какво е пасла кравата, дала млякото/освен въпроса мляко ли е това или не/.

Много са въпросите и не ни удовлетворяват отговорите. Затова единствения път е НАПРЕД КЪМ ПРИРОДАТА.

Как ли? Ами първо-да спрем фалшивата бяла праскова, малина, портокал… Това е пътят към природата.

Изяж една праскова. Не обяснявай дали и с какво е пръскана, вземи най-добрата възможна праскова-био, от пазара или от щанда. И избери плода, защото поне е раснал на корен, а не в лаборатория.Ябълката, динята, тиквата, каквото и да вземеш, е по-добре от натурално идентичните аромати, овкусили неясно какво…

 Избери супата пред чипса. Най-добрата супа, която е възможна. Най-добре я сготви пред детето си. Или поне я осигури. Всяка супа, всяка готвена храна, е по-добра от чипс.

Избери топлата, готвена храна пред фабричната.

Избери храненето на маса, а не на крак или пред монитора, това е достатъчно за начало.

После нещата стават все по-лесни и отговорите все по-ясни…

Нека не се спираме в малките крачки, заради невъзможността да имаме онова домашно хранене, когато една жена е стояла у дома “да върти къщата” и е хранила цялото семейство-възрастни, млади, деца….

Защото хубавата храна се готви бавно, напук на модните бързи хранения.

Защо ни е това бързо хранене? Нима не е приятно да се насладиш на храната? Защо да го претупаме това удоволствие?

Природата ни е дала очи, уши , обоняние, вкусови рецептори… И за тях гледки, звуци, аромати и вкусни вкусни неща.

 А човекът,вторачен в монитора, дъвче бърз бургер или преглъща бяла праскова с чипс.

Въртележката на деня ни отдалечава от природата. Защото и позволяваме.

А можем да стигнем до природата, през бетона, през фалша, през сивото, през тълпата слепци… да протегнем ръце, да пропътуваме километри, да положим усилия… или просто да правим възможно най-доброто сега с избора си. Да се откажем от фалшивото, което дори не крие фалша си…

Да, не е същата водата, не е същата почвата, нищо не е същото, но природата няма вина. Той и човека не е същия-природата в него го е адаптирала физически към вредите от глупостта му. Отново е била добра и го е предпазила колкото може от боклуците, които си е избрал за храна. Защото освен глупаци, месещи се където не им е работата , сме и биологични единици, функциониращи и живеещи.

И ние поживяхме модерно. Изпихме своите Е-та, изядохме си чипсовете…Изгледахме си 3D и 4D филмчетата със съмнителен смисъл.

Сега-напред към природата.

Там, където изгрева е ален, небето красиво, пролетта зелена и неукротима, храната-домашна и питателна, семейството сплотено, отношенията-честни. Напред-към ценностите, които са ни вродени и които социалното задушава.

 Напред, към простите неща. Малките неща, които са най-големи.

Защото без това НАПРЕД животът посивява и става един никакъв, с горчивия вкус на бяла праскова, която съдържа 2%портокалов сок и 1% сок от праскова…