Един снежен 23март

След веселото слънчице заваля сняг.
Сега вече ни изненада.

Пооблякохме се, извадихме шаловете започнахме да зъзнем и да мрънкаме….
А цъфналите вишни си нямаха шалове и бяха уязвими- нежни, фини, красиви и … чудех се дали ще оцелеят.
Те бяха скрити в леда и бяха красиви- красиви като вчера, но заснежени. Замръзнали…

И ако си мислите, че ви занимавам с вишневите цветчета с порив на сълзлива сантименнталност- грешите.
Пиша за да ви сравня с тях. Малки, уязвими, нежни, красиви и в същото време -в снега.
Но оцеляха. Като по чудо.

Всеки от нас е слаб и малък на фона на Вселената. Всеки е уязвим и крехък. Но в същността си сме по-силни, отколкото очакваме. Защитните ни механизми са безупречни. Дори и да не го разбираме, дори и да не вярваме, ние сме създадени много по-адаптивни и с много по-голяма възможност за възстановяване.

Най-добрия доктор е заложен вътре в нас. Просто трябва да спрем да му пречим.
Телата ще станат гъвкави и здрави, органите добре работещи, душите -спокойни, умовете-бистри. Ще си върнем радостта от живота. простата безпричинна радост. Такава, каквато е позната на децата.
Нека повярваме на себе си- на вътрешния си глас, вътрешния индикатор, на онази безценна и мъдра същност, която ни е дадена с раждането.
НИЕ МОЖЕМ.

Можем повече, отколкото подозираме. Можем повече, отколкото ни казват.
Можем толкова, колкото си повярваме, че можем.
А дори и да не си вярваме, трябва да спрем да си вредим сами. Спираме да саботираме телата си и те ни се отблагодаряват.
Хора, бъдете най-доброто възможно днес, усмихнете се и се погрижете за себе си. Обичайте се и си вярвайте!
Това крехко бяло вишнево цветче оцеля в снега и се възстанови.
Значи и ние можем да се възстановим и да бъдем още по-добри.
Това зависи от нас. От днешния избор. От този момент.
Избирайте и си вярвайте.
Всеки иска да бъде обичан, а често забравяме да обичаме себе си. Направете промяна за добро- с доверие към себе си и любов. Това е добрия път към добър живот!
И от нас зависи накъде ще тръгнем.