За кайенския пипер и хората
Това са снимки на кайенски пипер. Отгледан от нас. Растеше безпроблемно, в хармония, спокойно и лесно. Всички тези капички, различни и странни, растяха заедно и са колкото еднакви, толкова и различни.
Те не са „ калибровани“ като доматите в хипермаркета, като крушите, краставиците и кайенските пиперчета за продан.
Тези са свободно отгледани и от тях не се изисква да покриват стандарти за да бъдат.
Те бяха красива леха от красиви люти чушки.
Растяха така, както природата им иска.
И като всяко безпрблемно нещо, бяха позабравени.
Та сега ги прибрахме от нивата. Измих ги, хвърлих ги на плота и ги заподреждах. Гледах ги и ги виждах красиви, красиви, красиви… Толкова различни и толкова еднакви.
Истински.
Те просто са. Имали са едно място, еднакво количество вода, еднакво количество слънце, по едно и също време са засяти, по едно и също време са обрани. Различни са.
Няма еднакви неща в природата, няма шаблон, модел, рамка. А ние зорлен се вкарваме в нея. Рисуваме си иглени уши и искаме да се проврем през тях.
Социалното,образованието, рекламата, медиите, навиците, удобствата, его-то, стремежа към пари и власт ни вкарват в модели и ни поставят летвата все повисоко. А тя, летвата, е просто бариера към ръждясали релси и път който води наникъде.
Обществото на вафлите и маските върви наникъде. Шарената опаковка и фалшивата външност. И едното, и другото, лъжат. А комбинацията създава зомбита, които се опитват да живеят лесно и да бъдат други… неуспешно.
Хайде пак за кайенския пипер-
различни, съвършени чушлета, расли в мир и в една леха. Всяко-себе си. С еднакво право да бъде. Щом го има, значи има право да го има.
Като нас, хората. Които по конституция имаме право на щастие.
Но как да си го създадем това щастие в свят, който ни учи да робуваме на привидности?
Ние сме учени на конформизъм, на „правила“ и „норми“ сме учени, на привидности… На „свобода“ после сме учени и обикновено я афишираме с бунт… Фалш, мода и инерция, придружени от неудовлетвореност.
А всеки е свободен.
Свободата ти е да създаваш себе си. Свободата е да признаеш правото на другия да бъде. Себе си да бъде. И да пазиш своето себе си.
„Моята свобода свършва там, където започва свободата на другия.“/Декарт/
Разпростреш ли я повече, си тиранин. Свиеш ли я, откажеш ли се от нея, си роб. Свободата създава. И съвсем не е задължително това да е шумно, шарено и натрапващо се. Свободата е реализирането на същността.
Същността е непринудения избор, личния. Удоволствието от живота. Играта.
Защото животът ни дава право да избираме хиляди неща. И най-важния избор е да бъдем себе си. Без подобрители, повдигане на пръсти и създаване на илюзии за самите нас.
Свободата е да приемеш и оцениш това, което си, като най-доброто възможно сега. И ако си свободен, избираш какво ще бъдеш утре. А твоето утре ще е по-добро от днес, защото е избрано.
Маскирането, илюзиите, рекламите и издевателствата над същността, осакатяват. Превръщат ни в неудовлетворени консуматори без амбиции и смелост да кажат НЕ на индустрията.
А животът е хубав и богат. Той дава възможности. Той дава. А човека спи. И сомнамбулно се е лепнал за телевизора/компютъра/телефона/таблета. Купува на дъщеря си Барби, на сина си Спайдър мен и вафли. Увеличава височината на токчето с всеки килограм, крие вътрешнатата си неудовлетвореност в по-голяма кола и отвън всичко изглежда добре. А козметиката, продава илюзии, технологиите продават светове, индустрията продава вкусове.
Невярващия в свободата си, въпреки това избира-купува и потребява в плен на рекламата/модата/зависимостта/навика/инерцията/летаргията/илюзията…
А крачката може да се направи веднъж завинаги. Да се питате за всяко нещо: Аз ли избрах това? Защо? То полезно и добро ли е за мен? Мое решение ли е това?
Можете да кажете на любимия си, че е най-красивия, на детето си, че може да стане, каквото само пожелае, на себе си, че сте най-доброто за днешния ден.
Обичайте, хора! Света, живота, доброто!
Всички хора, ВСИЧКИ, са красиви и могат да станат, каквито поискат.
Погледнете вътре в себе си. Там е щастието ви. Изборът, първата крачка, втората, пътят, спокойствието, приемането, любовта, същността, Бога, истината.
Тогава цялото боричкане, конкуренция, фалш, привидности,реклами и формалности се стапя, стапя, стапя.
Нещо, което Е, е.
Като всяко съвършено, различно и красиво кайенско пиперче.
