За възможностите и избора…

Аз съм Ваня Иванова и се занимавам с красотичките в Мащерка.
Обичам работата си. Харесва ми да превръщам добри продукти в добри ястия. Радва ме сама да отгледам подправките, да омеся тестото, да направя празника вкусен и красив.
Моето царство е студена кухня.

И съм най-добрата и най-лошата ученичка на главния ни готвач, на когото извън кухнята съм съпруга.
Нося много и имам много идеи. Не всички виждат място в менюто, но затова са специалните предложения… Те се тестват преди да се обявят и стават факт, ако прескочат летвата… имам и отпаднали предложения…
Интересно е. В кухнята ни няма дремещи. Няма и безгрешни. В човешкия ни свят е така. Спокойно се работи в спокоен микроклимат. Нещата са честни и открити. Работи се екипно. И много.
Готвач съм от 3 години. Дипломиран. Не смея да твърдя, че знам много, но знам, че готвенето е вълшебство. Да направиш хляб, да опечеш торта, да видиш красивото, направено с ръцете ти.

Това е вълшебство и удоволствие. Ученето, паралелно с работата са най-производителния вариант. Най-ефективния. Има една древна мъдрост- Не търси истината при този, който я е намерил, а при този, който я търси. Много се пазя от такова „помъдряване“ и държа очите си отворени. Чета, гедам, мисля, опитвам. И успявам.
Удоволствие е да работиш това, което искаш. И да имаш куража да излезеш от зоната на комфорт. Познатото е отработено, но новото е в разработка. Тестване, учене. Това е като игра.

Харесвам новите ястия и експериментите. Харесвам хлапашкото очакване да се получи мечтаното ястие, това от представите ми.
Първата кухня, в която влязох беше в Германия. След това се запознахме с Алекс и дружно заработихме.Била съм студена кухня, декоратор, сладкар, дори главен готвач. Минахме през доста кухни. Обичам да казвам, че в тези, в които не спечелихме много пари, спечелихме много опит. Най-добре учи практиката. И докато търсим перфектното място за нас, осъзнахме, че искаме да го направим.И естественото развитие беше Мащерка. Роди се като мечта за нашето семейство, а се оказа цел. Последва план, реализация и свобода. Отговорност, мислене, работа и много желание Мащерка да бъде. Да е полезна, да носи радост с едно от най-простите, нужни и неизменни неща за всеки-храната.Живота ни стана готвене, говорене, четене и мислене за готвене. Едно по едно нещата се подреждаха. Бистрото, после цеха,станахме и земеделски производители за да може законно да внесем в кухнята си отгледани от нас продукти.

И сега се радвам на съвършените стръкчета босилек и мащерка,на стабилните опаковки, на добрите съдове, на ръчния кетъринг, на хляба.

Човешко е да храниш хора.

Всички искат да им е вкусно. Да им се напълни и окото, и обонянието. Всички.

Затова готвенето като професия е една от най-благородните.
Храната носи радост. Сплотява, очовечава. Имаме много варианти за плата и големи опаковки. Храната е за споделяне. Давайки, ставаме по-богати.
Е, това мисля в общи линии.
Харесвала съм работата си и преди, но сега се чувствам най-честна, най-истинска и пълноценна.

Искам да правя с ръцете и сърцето си неща, които само аз мога, защото аз съм си ги измислила. Не обучавам, не посреднича. Създавам. И се чувствам щастлива от това.
Не казвам, че е лесно, а че е много, много хубаво. Когато искаш нещо и работиш за него, умората не тежи, трудностите не обезкуражават и нещата се получават.

Това е.

Тук са ни корените, тук ни е мило, в нашата България. Където нещата не са розови, но са истински и нашенски. Такива, каквито си ги направим. ” Бог дава, ама в кошара не вкарва.” така казват старите хора и реално е така.

Затова е много здравословно да си избием от главите, че нещо някак ще ни се поднесе на тепсия.

За да стават нещата се иска здрава работа,смелост и вяра.
Това е пътя, по който ние вървим.

С вяра в Бога, с добро намерение и благодарност за възможността!

В нашата  България.