05/04/2018

КОЛКО ТРЯБВА ДА ТЕЖА?

Това е картина на Владимир Димитров-Майстора. Една от многото, които докосват и радват с красота и самобитност. Той рисува това, което разбира, което усеща.

Истината. Същността. Красотата в различните и цветове, форми, възрасти и състояния.

Рисува бебета, майки, моми, жени, старици, жътвари.

Рисува живота.
НРАВСТВЕНОСТТА И КРАСОТАТА СА НЕДЕЛИМИ – така казва МАЙСТОРА и е прав.
Болезнено прав. Горчиво прав, ако го съотнесем към днешния ден.
Днес нормата е зададена. Шаблона е заложен.Рекламата създава чувство за малоценност и така човекът- със своята същност, потребности и стремежи е принизен до оценяван/по-скоро подценяван/ и некачествен обект, който ТРЯБВА да се “усъвършенства” с мазила, гримове, добавки, лекарства, хирургически намеси, аксесоари, материални придобивки…
Страхът от оценката на другите ни прави слаби и фалшиви.
А красотата е честност и откритост. Като любовта.
Тя не се редактира, не се гримира, не се сглобява.
Красотата е реализирания потенциал в здраве и себеуважение.
Красотата е преди всичко индивидуалност.
Та не е шаблон.
Колко глупости са изписани по темата. Колко хора са съсипвали хубостта си в стремежа да се доближат до еталона…. Колко хора са изчислявали теглото си по актуалната ДНЕС формула и са гладували или са се тъпкали с храна… Милиарди.
Защото това се прави откакто човека е скъсал връзката със същността си и е потърсил оценка отвън, оценката на другите. Често ненужна и вредна оценка . Замислете се – различно е мерилото за хубост в различните времена.
Нали с нищо не си приличат спокойната, ленива хубавица от ренесансовите картини и невротичното съвременно щъркелче на модния подиум. Ами не си приличат. Времената и нравите се менят.
Ако приемем, че красотата е мода и модата е красота, ще ни се наложи да се информираме ежедневно за тенденциите и да се съобразяваме с модните капризи.
НО ако приемем, че красотата е над модните тенденции и техните неустойчиви приумици, тогава можем спокойно да бъдем себе си.
Защото сме създадени красиви. И съвсем не е нужно да редактираме Бог, Вселената, Създателя или Природата. Както искате, така го мислете. Но сме се появили на този свят от две слели се в зигота клетки. Тези клетки са създали една оплодена клетка, която започнала да се дели и да създава още такива клетки.После тези ЕДНАКВИ клетки се самоорганизирали, разпределили си функциите , заработили дружно и станали кожа, кости, сърце, мускули…
Разбрали са се, осъществили са ни- НАС.
А ние, глупаците, питаме някой друг колко трябва да тежим.

Защо?

Всички знаем, че пинчъра, добермана и хрътката са кучета, но на никой не му хрумва, че могат да тежат еднакво.

Но всички знаем и какво означава глупостта 90-60-90…. с всички “драми” и скалпели около нея.

Защо изобщо питаме някого колко да тежим и как да изглеждаме?
Ами не е нужно. Тялото ни знае най-добре.
Един човек носи леко и с радост 100 кг, на друг 70 му тежат, на трети 60 му тежат.
Индивидуално е.
Няма универсална формула и няма универсална красота. И слава Богу, че е така.

Най-щастливи ще бъдем, когато сме истински, най-красиви ще бъдем, когато сме истински.
Субекти сме.
Очите ни виждат света и другия по различен начин.
Но по-важно е как ние виждаме себе си.
Нека се погледнем с любов и да приемем телата си. Нека ги храним добре, обличаме добре, тогава смите ние ще сме добре.
Без шаблони, норми, кантари, размери и комплекси.
Щом сме тук-значи имаме място под слънцето. Нека заемем мястото си достойно.
Защото много по-важни от оценките и шаблоните сме самите ние.
Истински, честни и свободни от комплекси и вини.
А колко трябва да тежим? Ами колкото искаме. Имаме механизма и за отслабване, и за качване.
Само трябва да избираме правилно, да следваме посоката и да си дадем време.
Това е.