Храната, храната…
Храната е най-евтиното удоволствие .
Тя е необходимост- да. Но вода пием, когато сме жадни. А ядем много по-често, отколкото сме гладни.
Замислете се- ако не сте заети с нещо изключително важно, приятно, спешно или н е сте се улисали – вие не огладнявате. Защото хапвате. Защото е навик, защото е време да се яде, защото колегите ядат, защото сте минали покрай място, което ухае на вкусна храна, защото сте в капана на мононатриевия глутамат, защото ви е скучно, защото ви е вкусно, защото сте на кино и е редно да имате пуканки, защото сте в заведение , защото готвите за семейството и опитвате,защото някой ви е препоръчал или на масата има нещо и е редно да боднете …
Физическата необходимост от храна е далеч по-обрана от другата – лакомото око, химията, разработена с цел печалба от бързооборотните стоки, изразяваща се в посока увеличаване срока на годност и в друга- пристрастяване. Гениално- така „храните” стават трааааайни и едновременно с това клиентите- зависими. Но това гениално е престъпление, което законът не наказва. То е неморално, но не и подсъдимо.
И нещастният уважаем потребител дебелее, защото храната му не е храна, а дрога и защото тя не се разгражда нормално, а бъгва цялата му храносмилателна система .
В същото време нещастният уважаем потребител е облъчван с рекламите на аноректични тела с прически като щъркелови гнезда и изкривени лица я от грим, я от скалпел.
Как да се чувства той, същият уважаем потребител, освен непълноценен.
Рекламата и индустрията натискат едно и също копче – човешкото в човека. Стремежът към щастие, красота, любов и хармония. И се възползват от всички трикове, изучени от психолозите. Човекът се нуждае от удоволствие и щастие. Което е съвсем, съвсем човешко.
Но насадените комплекси и страхът от отхвърляне го тласкат към най-евтиното и безрисково . ХРАНАТА.
Тя е достъпна, в много случаи денонощно, и кръгът се затваря.
Неудовлетворени хора, хранени с химия, облъчвани с изкривени схващания за красиво…
А нека си спомним старите броеве на „Жената днес” или просто онагледяващите анатомията силуети в учебник, или картините на Леонардо, или тези на Майстора , където човека беше човек. Спомнете си онази БЪЛГАРКА с кошницата плодове. Тя е красива.
Красивото, човешкото, е здравата физика на изглеждащия удовлетворен и в хармония човек.
Различно от фешън каналите.
И храната е била храна- самунът, оня с хубавата коричка, сирението, зрелия плод, стръкчето лук. НЕ соса от пакетче. И животът е бил живот извън пакетчетата и зависимостта.
За нас темата не е дали да ядем месо или не, дали да ядем млечни или не, дали да ядем хляб или не, а ДА ЯДЕМ ХРАНА, а не химия.
Да, в света днес ще е смешно да съхраняваме доматеното пюре в буре, залято с олио и завито с нещо. Естествено е да се възползваме от чудото на консервирането, но можем да избегнем палмовата мазнина, мононатриевия глутамат, аспартама, напитките, от които се ожаднява, храната, която пристрастява, енергийните напитки, които те довеждат до състояние на неадекватност без тях.
Не цитирам марки, защото така е етично, въпреки неморалността на неупоменатите. Но всички знаем за какво говоря.
И въпреки че няма по-вкусно от патицата на леля, баницата на мама , агнешкото на баба и дори оная кайсиева на чичо, не сме видяли ни един зомбиран, сляпо втурнал се към онова заветно място със съответната благинка.
Но ежедневно виждаме хора , втурнали се като зомбита към … /ще останем етични и няма да цитираме марки /
Всеки е имал време на пристрастяване, в което е осъзнавал зависимостта си към нещо вредно и дори не вкусно. Ежедневие, което е създало навик. Удължен срок на годност, зависимост, навик … и жертви.
Скоро някой цитира някого, казвайки, че от всички неща, които приемаме- въздух и съотетните компоненти, вода и съответните компоненти, магнитни , слънчеви, електро и т.н. лъчения, ХРАНАТА Е ЕДИНСТВЕНОТО, което можем да избираме .
АМИ НЕКА ДА ИЗБИРАМЕ ТОГАВА.
Защото избор има и всеки го прави. Включително и тези, които оставят избора си на индустрията .
А ВИЕ ?